Bg: В София, градът, който никога не спи, Иван мина бързо към своята съдба.
En: In Sofia, the city that never sleeps, Ivan hurried towards his destiny.

Bg: Това беше денят на неговото важно интервю за работа, и той не можеше да си позволи нито забавяне, нито грешка.
En: It was the day of his important job interview, and he couldn't afford any delay or mistake.

Bg: Слънцето огряваше небосклона и отразяваше мечтите му в светлината на новото утро.
En: The sun rose in the sky, reflecting his dreams in the light of the new morning.

Bg: Внимателно беше избрал най-добрия си костюм и сега се спря пред любимото си кафене за последна доза увереност под формата на кафе "американо".
En: He had carefully chosen his best suit and now stood in front of his favorite café for one last dose of confidence in the form of an "Americano" coffee.

Bg: Именно там се случи непредвиденото.
En: It was there that the unexpected happened.

Bg: Докато чакаше в опашката, Иван се люшкаше нервно на пръсти.
En: As he waited in line, Ivan nervously tapped his fingers.

Bg: Внезапно, някой бутна небрежно лакътя си в ръката му и... О, не! Чашата му се преобърна и тъмните капки кафе забързаха към белия му риза.
En: Suddenly, someone carelessly nudged their elbow into his hand and... Oh no! His cup overturned, and the dark drops of coffee rushed onto his white shirt.

Bg: Той замръзна от ужас. Току-що изпраният костюм сега беше в безредие, и времето не прощаваше; интервюто беше след час.
En: He froze in horror. His freshly washed suit was now in disarray, and time did not forgive; the interview was in an hour.

Bg: Иван бързо прецени ситуацията. Нуждаеше се от чудо, но в големия град чудесата са си само в приказките.
En: Ivan quickly assessed the situation. He needed a miracle, but in the big city, miracles are only found in fairy tales.

Bg: Тогава, между кофти моменти и безнадеждност, чу глас до себе си.
En: Then, amid the distress and hopelessness, he heard a voice next to him.

Bg: "О, мога ли да помогна?" - попита някаква дама до него със съчувствие в гласа. Елена, служителка в кафенето, го беше наблюдавала.
En: "Can I help?" asked a lady next to him, with sympathy in her voice. Elena, an employee at the café, had been watching him.

Bg: Тя му донесе мокри кърпички и му предложи да позаимства фен от служебното помещение.
En: She brought him wet wipes and offered to lend him a fan from the back room.

Bg: Иван прие помощта и, заедно с Елена, овладяха кафените петна колкото може по-добре.
En: Ivan accepted the help, and together with Elena, they managed to tackle the coffee stains as best as they could.

Bg: След като петната избледняха, мъжът почувства възвръщане на надеждата.
En: After the spots faded, he felt a glimmer of hope returning.

Bg: Със самочувствие, което беше почти възстановено, Иван благодари на Елена и тръгна към офис сградата, където го чакаха.
En: With his confidence almost restored, Ivan thanked Elena and headed towards the office building where he was expected.

Bg: Той влезе в изпитателното помещение, обясни ситуацията с усмивка и бе посрещнат с разбиране.
En: He entered the interview room, explained the situation with a smile, and was greeted with understanding.

Bg: Интервюто премина, както се надяваше Иван - правеше впечатление с опита и знанията си повече, отколкото с външния си вид.
En: The interview went as Ivan had hoped – he made an impression with his experience and knowledge, more so than with his appearance.

Bg: И когато телефонът му звънна по-късно същия ден, той вече знаеше: работата беше негова.
En: And when his phone rang later that day, he already knew: the job was his.

Bg: Сред оживлението и хаоса на София, срещата с едно невинно решение и една любезна дама променили деня и бъдещето му.
En: Amid the hustle and bustle of Sofia, the encounter with one innocent mistake and a kind lady had changed his day and his future.

Bg: Край.
En: The end.