Bg: Имаше веднъж един човек на име Иван, който обичаше да разхожда из улиците на София.
En: Once upon a time, there was a man named Ivan who loved to walk through the streets of Sofia.

Bg: Неговата приятелка Петра често го придружаваше.
En: His friend Petra often accompanied him.

Bg: Те обичаха да разглеждат историческите забележителности и да се наслаждават на красотата на града.
En: They enjoyed exploring the historical sights and admiring the beauty of the city.

Bg: Един топъл пролетен ден, докато минаваха през градинката на Националния театър, Иван забеляза статуята на известен български поет.
En: One warm spring day, as they were passing through the garden of the National Theater, Ivan noticed a statue of a famous Bulgarian poet.

Bg: Статуята беше толкова реалистична, че Иван я погледна и веднага започна да говори с нея.
En: The statue was so lifelike that Ivan looked at it and immediately started talking to it.

Bg: "Здравей, приятелю!
En: "Hello, my friend!

Bg: Как си днес?
En: How are you today?"

Bg: " извика Иван, мислейки, че статуята всъщност е жив човек.
En: Ivan exclaimed, thinking that the statue was actually a living person.

Bg: Петра, която видя цялата сцена, не можеше да спре да се усмихва.
En: Petra, who saw the whole scene, couldn't help but smile.

Bg: Тя остана настрани и се наслаждаваше на своето откритие, гледайки как Иван все още говори със статуята, чакайки отговор.
En: She stood aside and enjoyed her discovery, watching Ivan still talking to the statue, waiting for a response.

Bg: "Иван, това е статуя!
En: "Ivan, that's a statue!"

Bg: " каза Петра накрая, опитвайки се да задържи смяха си.
En: Petra finally said, trying to hold back her laughter.

Bg: Иван се обля в червено от срам и се обърна към приятелката си.
En: Ivan turned red with embarrassment and turned to his friend.

Bg: "Ой, Петра, наистина ли?
En: "Oh, Petra, really?"

Bg: " Смути се, гледайки отново статуята, и този път той можеше ясно да види, че се беше объркал.
En: Embarrassed, he looked at the statue again, and this time he could clearly see his mistake.

Bg: "Да, Иван, това е статуя на нашия велик поет.
En: "Yes, Ivan, that's a statue of our great poet.

Bg: Той не може да ти отговаря," продължи Петра със смях.
En: He can't respond to you," Petra continued with laughter.

Bg: Иван се замисли за момент и се усмихна.
En: Ivan pondered for a moment and smiled.

Bg: "Е, тогава сигурно той е най-спокойният слушател в целия град!
En: "Well, then he must be the most peaceful listener in the entire city!"

Bg: "И двамата се засмяха и продължиха разходката си из София, но не преди Иван вдигнащо една ръка с уважение към статуята.
En: They both laughed and continued their walk through Sofia, but not before Ivan respectfully raised his hand to the statue.

Bg: Този ден остана в техните спомени като забавна историята за една объркана среща в центъра на София.
En: That day remained in their memories as a fun story of a mistaken encounter in the center of Sofia.

Bg: Иван понесе с усмивка своето малко неудобство, а Петра - споделеното смях и радост от неочакваните моменти на живота.
En: Ivan took his little embarrassment with a smile, and Petra enjoyed the shared laughter and joy from the unexpected moments of life.