Bg: Веднъж през късната есен, когато горите на Витоша са оцветени в златисто и червено, Мирослав реши да тръгне на гъбарски поход сред дърветата.
En: Once in late autumn, when the forests of Vitosha were colored in golden and red hues, Miroslav decided to go mushroom hunting in the woods.

Bg: Той винаги е бил известен с умението си да открива най-редките и вкусни гъби.
En: He had always been known for his ability to find the rarest and most delicious mushrooms.

Bg: Присъединили към него бяха двете му най-добри приятелки – София и Мария.
En: Joining him were his two best friends - Sofia and Maria.

Bg: Есенният въздух беше пресен и пълен с аромати на земя и листа.
En: The autumn air was crisp and filled with scents of earth and leaves.

Bg: Слънцето проблясваше между клоните, и тримата приятели се забавляваха, докато събираха гъби.
En: The sun peeked through the branches, and the three friends had fun gathering mushrooms.

Bg: Със закачки и смях, те се движеха все по-надълбоко във вълшебството на леса.
En: With jokes and laughter, they ventured deeper into the enchantment of the forest.

Bg: Но Мирослав, който винаги търсеше най-редките видове, неусетно се отдалечи от София и Мария.
En: But Miroslav, who always sought the rarest types, unwittingly distanced himself from Sofia and Maria.

Bg: Оглеждайки се за своя следваща находка, той не знаеше, че вече е изгубил пътя обратно.
En: Scanning for his next find, he didn't realize he had already lost his way back.

Bg: Забравен от времето и втален в търсенето, Мирослав се озова в сърцето на огромна гора, където нито една човешка стъпка не се беше отбелязвала от дълго време.
En: Forgotten by time and absorbed in his search, Miroslav found himself in the heart of a huge forest where no human footstep had been marked for a long time.

Bg: Той разбра, че се е изгубил, и неговото безпокойство нарасна.
En: He realized he was lost, and his worry grew.

Bg: Въпреки че беше ден, мракът на гъстата гора го обземаше.
En: Although it was daytime, the darkness of the dense forest engulfed him.

Bg: Седнал под дърво в опит да си отдъхне, Мирослав беше обхванат от мелодични звуци.
En: Sitting under a tree trying to rest, Miroslav was enveloped by melodic sounds.

Bg: Не можеше да повярва на ушите си - пеене? В гората ли?
En: He couldn't believe his ears - singing? In the forest?

Bg: Следвайки тази странна музика, той стигна до поляна, където вижда невероятна гледка – група мечки стояха наредени и пееха в хармония!
En: Following this strange music, he reached a clearing where he saw an incredible sight - a group of bears standing in a row, singing in harmony!

Bg: Мечките, завладени от своето пеене, изглежда не забелязаха Мирослав веднага.
En: The bears, captivated by their singing, seemed not to notice Miroslav at first.

Bg: Но когато го видяха, те не изглеждаха стресирани, а развълнувани.
En: But when they saw him, they didn't seem stressed, but excited.

Bg: Приеха го като сигнал, че той е новият член в техния хор.
En: They accepted him as a sign that he was the newest member of their choir.

Bg: Първоначално Мирослав се уплаши, но скоро разбра, че мечките не искат да му причинят зло.
En: At first, Miroslav was frightened, but soon he realized the bears didn't mean him harm.

Bg: Те само искаха да споделят радостта от музиката.
En: They simply wanted to share the joy of music.

Bg: И така, в кратък момент на смелост, Мирослав реши да се присъедини към тях и започна да пее.
En: And so, in a moment of bravery, Miroslav decided to join them and started to sing.

Bg: Неговият глас се смеси с техните басове и баритони в едно чудно изпълнение на горската симфония.
En: His voice blended with their bass and baritones in a wonderful performance of the forest symphony.

Bg: Точно когато залезът започна да боядисва небето в оранжево-розови тонове, София и Мария стигнаха поляната, водени от необикновените звуци.
En: Just as the sunset began to paint the sky in orange-pink hues, Sofia and Maria reached the clearing, led by the extraordinary sounds.

Bg: Не можеха да повярват на очите си, когато видяха Мирослав, който пее с мечките!
En: They couldn't believe their eyes when they saw Miroslav singing with the bears!

Bg: Въпреки недоумението и огромното изненадване, те не можеха да спрат да се смеят.
En: Despite their confusion and immense surprise, they couldn't stop laughing.

Bg: Песента приключи, и мечките, усещайки, че е време да си тръгват, махнаха на Мирослав и се отправиха обратно в гъстината.
En: The song ended, and feeling it was time to leave, the bears waved to Miroslav and headed back into the thickets.

Bg: София и Мария прегърнаха своя приятел, облекчени да го намерят невредим.
En: Sofia and Maria hugged their friend, relieved to find him unharmed.

Bg: Изпълнени с истории и приключения, тримата слязоха назад към цивилизацията, където тяхната необикновена приказка остава запазена само за тях... и за всяка мечка, която може да пее.
En: Filled with stories and adventures, the three descended back to civilization, where their extraordinary tale remained preserved only for them... and for every bear that can sing.