Bg: В един вълшебен ден, когато небето изпрати своите сълзи върху София, животът на Николай завъртя нова страница.
En: On a magical day when the sky sent its tears down upon Sofia, Nikolay's life turned a new page.

Bg: Цялата история започна на спирката на тролей номер 5, където хората се тълпяха под тежкия дъжд, за да намерят подслон.
En: The whole story began at trolley stop number 5, where people crowded together under the heavy rain to find shelter.

Bg: Николай, който обичаше разходките дори при неприятно време, беше решил да преодолее стойката си към дъжда и да отиде на работа пеша.
En: Nikolay, who loved walks even in unpleasant weather, had decided to overcome his aversion to rain and walk to work.

Bg: Но, както често се случва в тези истории, имаше едно нещо, което му липсваше - забравил беше чадъра си.
En: But, as often happens in these stories, there was something he was missing - he had forgotten his umbrella.

Bg: Под тъмните облаци пред него се появи лека фигура, косата ѝ играеше под надигащите капки, а ръцете ѝ прегърнаха голям, цветен чадър.
En: A light figure appeared in front of him under the dark clouds, her hair dancing in the rising drops, her hands embracing a large, colorful umbrella.

Bg: Тази фигура беше Елена, която също чакаше на спирката, заредена с търпение и доброта, непоколебима пред наказателния дъжд.
En: This figure was Elena, who was also waiting at the stop, filled with patience and kindness, unwavering in the face of the punishing rain.

Bg: Във въртопа на сутрешното бързане, Николай, прибързан и разсеян, сграбчи чадъра на Елена, мислейки, че е неговият собствен.
En: In the rush of the morning, Nikolay, hurried and distracted, grabbed Elena's umbrella, thinking it was his own.

Bg: С усмивка, която се опитваше да скрие вътрешния му страх от немилостта на времето, той тръгна смело през ливадата от капки.
En: With a smile trying to hide his inner fear of the relentless time, he confidently walked through the meadow of raindrops.

Bg: Не мина много време, докато чадърът, който беше много по-крехък, отколкото Николай очакваше, започна да се превива под напора на ветровете.
En: It wasn't long before the umbrella, much more fragile than Nikolay expected, started to twist under the force of the winds.

Bg: В това време Елена разбра какво се е случило и изпрати бърз поглед от съжаление към своя измъчен чадър.
En: At that moment, Elena understood what had happened and sent a quick look of regret to her beleaguered umbrella.

Bg: "Изглежда, че сте сгрешили чадъра..."
En: "It seems you've taken the wrong umbrella..."

Bg: Смутен и с извинение в очите, Николай веднага се обърна към нея и осъзна своята грешка.
En: Confused and apologetic, Nikolay immediately turned to her and realized his mistake.

Bg: С извеждането на думите ѝ, обаче, дъждът намаля и слънцето започна да реди пътеки между облаците.
En: However, as she spoke, the rain lessened and the sun began to weave paths through the clouds.

Bg: Учтиво върна чадъра на Елена и двамата се усмихнаха един на друг.
En: He courteously returned the umbrella to Elena, and the two smiled at each other.

Bg: Така, ако търсите морала от този разказ от софийските улици, ето го: Понякога, дори и в най-сивия ден, може да намериш цвят и топлина в неочаквани места ... или в чужд чадър.
En: So, if you're looking for the moral of this story from the streets of Sofia, here it is: Sometimes, even on the grayest day, you can find color and warmth in unexpected places ... or in someone else's umbrella.